В изповедалнята - 17
СВЕЩЕНИКЪТ:
Започвай вече, дъще! Не мълчи!
Че притесняваш се, това личи!
ТЯ:
Простете ми! За първи път съм тука!
Не съм на себе си, а сякаш друга!
СВЕЩЕНИКЪТ:
Разбира се! Ти смелост намери
в душата си и честно говори!
ТЯ:
Но, отче, ако всичко си призная
най- грешната ще бъда, ах, накрая!
Във този свят аз още тъй желая
да ме докосват чувствата от Рая!
СВЕЩЕНИКЪТ:
Добре, добре! А кой не го желае?
За Рая всеки, миличка, мечтае!
ТЯ:
Така е, отче! Аз си го представям
по начин... Как да кажа?... Съжалявам...
СВЕЩЕНИКЪТ:
Спокойно, дъще! Всичко разкажи ми!
Дори неща да има нетърпими!
Аз имам опит, вярвай, не от вчера
и верен път за тебе ще намеря!
ТЯ:
И вярвам ви! Говори се навред
какъв спасител сте, с авторитет!
СВЕЩЕНИКЪТ:
Спасявам, о, изгубени души!
Но давай вече! Всичко разкажи!
ТЯ:
Венчах се, отче, за дъртак богат!
Домът му е, почти, като палат!
Какво говоря? Грешница съм аз!
На мислите си тайни давам глас!
СВЕЩЕНИКЪТ:
Не спирай, дъще, ти изповедта!
Най- откровена трябва да е тя!
Самата себе си не укорявай!
Това решавам аз! Е, продължавай!
ТЯ:
Родителите мои за изгода
решиха ми съдбата и живота!
Материално съм задоволена,
но в другото съм, отче, наранена!
С мъжа ми нощем спиме поотделно,
самотничка се чувствам безпределно!
Дъртакът ме оставя без надежда!
Дъртак е, а в мъжете се заглежда!
В началото отчете се за малко
и после ме загърби толкоз жалко!
И млада съм, и хубава съм още,
мечтая да са чудни мойте нощи!
Представям си... Представям си неща,
които с жар изпълват ми гръдта!
Не зная, дяволът ли е това!?
И днес, и тук, аз питам ви едва!
СВЕЩЕНИКЪТ:
В представите ти някой се промъква!
ТЯ:
Промъква се и роклята ми смъква,
косите ми разпуска с лекота,
от пръстите усещам мекота.
Корсетът ми дори и не разбрала
кога го е свалил - и нежно цяла,
и гола съм в прегръдката му свежа
и как изпълва ме до връх копнежа
да впие устни в моите и с длани
да гали, и да люби, и да люби...
СВЕЩЕНИКЪТ:
И престани!!! Ума си ти изгуби!
ТЯ:
Простете ми! Срамувам се до грях!
В самозабрава, отче, явно бях!
СВЕЩЕНИКЪТ:
От дявола обсебена си, мила!
Навреме си дошла и тази сила
аз длъжен съм, нали, да " укротя " !
Кога ще мога да те посетя?
С молитва, от душите, да се слеем
и псалми вдъхновени да попеем!
ТЯ:
И още утре може, и тогава
съпругът ми за Ница заминава!
СВЕЩЕНИКЪТ:
Да видя само графика... О, да!
Добре ще е във десет сутринта!
ТЯ:
Ще ви очаквам, отче, с нетърпение! ( излиза )
СВЕЩЕНИКЪТ: ( сам )
При теб ще бъда, мила, без съмнение. ( излиза )
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Е - намери си утешител 
