В извивките на живата трева
Когато фарът пада покосен
в големите вълни, които плискат,
мисли си с обещания за мен,
усещай, че ръцете ми са близко!
Светът ще те замеря с новини,
излишни, чужди, тежки и неискрени.
Не гледай и очите затвори,
в дълбоките им орбити съм истинска.
Ще вдигна наболялата мъгла,
щурците ще наметна със елечета,
в извивките на живата трева
ще легнем, от неверия съблечени.
И нищо няма вече да боли.
В почуда живи ли сме или мъртви,
ще си признаем, на света дължим
една любов, която да го сбъдне!
