Jan 31, 2019, 10:17 PM
В жестоката прегръдка на облаците
С ръце разкъсвам облаците сиви –
опитвам да отпуша светлината.
Душите ни да се почувстват живи,
да се отпуснат меко в топлината.
Но те ме наблюдават – онемели,
кръстосват като сребърни кинжали,
подлъгват ме чрез поривите бели,
да си помисля, че са се предали.
И после се завръщат сякаш хала,
обземат всичко – и тела, и мисли.
Земята се превръща в оскотяла,
посърнала без радости и смисли!
© Данаил Таков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря и на всички поставили в Любими! Бъдете здрави и вдъхновени!
-
Благодарско Ели, Краси, Наде, Гюлсер, Таня, Pepi, Галина! Искрено се радвам на думите ви! Поздрави!
-
Чувство до болка познато, страхотно е браво!
-
Не е лесно да се излезе от депресията, много сила се иска...както и истински приятели. Без любов, обичане и споделяне на радости трудно се живее и се обезмислят живота и стремежите ни. Поздрави, Дани!
-
... ако Душите преминат поривисто бяло,
то и Земята цяла ще засияе... -
И все пак не могат да закрият Слънцето! Харесах!
-
Рисуваш с думи!
-
Препоръчвам! Поздравления Данаил!
-
Хубав стих! Много емоционален и с прекрасен ритъм! Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
"Земята се превръща в оскотяла,
посърнала без радости и смисли!"
!!!