В живота ми е нужно
да усещам вятъра
от дъхa ти по кoжата си
и
прегръдка продължителна
с притискане нежно,
гушкане топло.
Това е обич,
любов,
свобода,
молитва,
изповядване,
изненада,
щастие.
Превръщам се
в благодарник
с очите и мислите си,
безкрайно състояние,
в което аз обичам.
Романтично мечтаене
през вечери и сутрини,
в което
пречиствам се
и се отдавам на дните си,
в които живея с истина.
Богат съм.
© Георги Табаков All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
