В живота ми е нужно
да усещам вятъра
от дъхa ти по кoжата си
и
прегръдка продължителна
с притискане нежно,
гушкане топло.
Това е обич,
любов,
свобода,
молитва,
изповядване,
изненада,
щастие.
Превръщам се
в благодарник
с очите и мислите си,
безкрайно състояние,
в което аз обичам.
Романтично мечтаене
през вечери и сутрини,
в което
пречиствам се
и се отдавам на дните си,
в които живея с истина.
Богат съм.
© Георги Табаков All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
