В кафеза
Аз съм птичка дива,
в свобода родена.
Птичка жива
в кафез уловена.
Ти ме хвана,
остави ме клета
да изтлея с рана,
самотна да шетам.
Ти ме затвори
в кафеза да кретам,
да съм птичка поробена,
с натура отнета.
Пусни ме, аз те моля,
да летя над горските полета,
пролетта да гоня
и да избягам от гнета!
Силно аз ще бушувам
и пея край морето,
в небосвода ще лудувам
и слушам сърцето.
Желая топлите небеса,
сребърния небосвод,
да пия от свежи езера,
и да съм с моя род.
Желая свободата,
другарите да зърна,
да усетя добротата,
и крилата си да разгърна.
С полет към синевата
искам клоните да прегърна,
за да мога в пълнотата
в родния край да се върна.
Зовът на багрите отдалеч
ме иска сред топлите ливади,
и да търпя не мога веч
тези метални прегради.
Да кацна на дланта ти
кафеза ми не дава
и в мрак ме гнети
и ужас ми всява.
Ако ме пуснеш
не ще чуеш тъжно да пея,
в зората ще ме зърнеш
как бодро ще се рея!
При теб ще долитам,
от медения дъжд на безкрая
ще кацна на теб да попитам:
- С мен ли си в рая?
© Светослав Иванов All rights reserved.
