В капчици нежност
Паркът бе пуст, нямаше хора,
така, както сърцето често пустее.
От страх, тъга, или просто умора,
затворен вкъщи животът сивее.
Два гълъба търсеха капчици нежност,
от онези, дъждовните, когато тихо ръми.
Крачеха бавно, с невинна небрежност,
щастливи, защото не бяха сами.
Явор Перфанов
13.06.2020 г.
Г. Оряховица
© Явор Перфанов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
