В капчици нежност
Паркът бе пуст, нямаше хора,
така, както сърцето често пустее.
От страх, тъга, или просто умора,
затворен вкъщи животът сивее.
Два гълъба търсеха капчици нежност,
от онези, дъждовните, когато тихо ръми.
Крачеха бавно, с невинна небрежност,
щастливи, защото не бяха сами.
Явор Перфанов
13.06.2020 г.
Г. Оряховица
© Явор Перфанов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
