Този дъжд не дойде ненадейно.
Този дъжд е отдавна очакван.
Днес умишлено слънце не грейна
и се спуска морето по капките.
И брега ще превземат вълните,
тихо съска горчивата пяна...
Ще изплаче небето очите си,
ще се слее в едно с океана.
И ще капне навътре във мене
най-оловната капка в' всемира!
Много често морето зелено
във едничка сълза се побира.
© Миглена Цветкова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
