Къде да се оплача? На кого?
От тежката трагедия всеобща,
в която е виновно всяко зло,
отгледано и раждащо се още...
И кой да изцелява нам душите,
когато е прието за нормално -
на клоуни за усмивка да разчитаме,
а вътрешно да стенем толкоз жално...
Въпрос, на който бих се подигравал
по времето на мойто лекомислие.
Сега, когато мога да създавам,
ме плашат разрушителните истини... ...