В което няма...
Не крия страстите си, в бурните ми нощи
от себе си присъди съм отнел,
в които нямам спомен, живи мощи
е туй, което никога не съм приел,
но да не търсим миналото е измама,
приличаща на мъртъв идеал,
аз имам себе си и нямам само,
което някому и в повече съм дал.
Сега заслушан съм в "Султани на суинга"
и в екота на празно разделените стени,
в шума от пясъка на живата пустиня
и в нас отдавна ненатрапени вини,
защото тука сме разнопосочните и оцеляхме
дори сред финтовете в ложетата на Прокруст
и само страстите си не събрахме
на покрива на онзи носталгичен блус...
Небето синьо е, след всеки поглед
високото, това, което някак си разбрах,
е туй, в което вярвал съм у Бога,
в което няма страх, където няма страх.
© Димитър Станчев All rights reserved.
С финалните редове не е така, там ми е хубаво
