В комбина с дявола...
Този път не плаках
на разсъмване-
бях по-силна и от напора
на вятъра в стъклата.
Бях не точно мъжкото момиче,
а жена - в комбина с дявола...
(Не! Не за дявола! Не!)
Бях по-притихнала от него,
че дори дъждът не ме усети.
И като никой път -
по мен не се разплиска.
А и ...луната.
Не бе си тръгнала още.
Бе изпила нощес
пълна чаша с уиски.
И се чудеше накъде
да поеме.
Ти... Не беше отворил очи.
Или...дишаше учестено.
(Сигурно пак си сънувал
...звезди над покривите.)
© Нели All rights reserved.
