В кошера на делника
Мозъкът се гърчи от хиляди въпроси
подобно кошер, пълен с пити мед.
В килийките му нерешени нови носят
и го запълват като с цветния прашец
пчелите-мисли там, и все се надпреварват
коя по-бързо пътя си да извърви,
но идва все един след друг товар и
денят си отминава, а още работа кипи...
Спокойствие, къде си, че не те улучих
във хаоса на кошера, така голям.
Аз уж стопанка съм, а пък не се научих
да спра жуженето. И тихо да е там.
А може би сънят ще ме привика
във своята прегръдка да ме приюти.
Дано да има отговори на въпросите ми,
а утрото... да бъде ясно пак като преди.
© Петя Кръстева All rights reserved.
Нека този път никой не оправдае очакванията ти!