Nov 8, 2011, 12:54 PM

В косите си обич заплитам

  Poetry
1K 0 5

Прегръщат ме жълтолистни

отвеяните ми мисли...

И есенно ми е в очите.


Роякът на листопада

във приказни водопади

посипва със злато косите.


Тополите оголели,

от свян снаги свели,

треперят и шепнат молитви.


И есенна ми е някак

посоката за нататък...

В косите си обич заплитам...


07.11.2011 г.     Bloom

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веси Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...