Nov 8, 2011, 12:54 PM

В косите си обич заплитам

  Poetry
1K 0 5

Прегръщат ме жълтолистни

отвеяните ми мисли...

И есенно ми е в очите.


Роякът на листопада

във приказни водопади

посипва със злато косите.


Тополите оголели,

от свян снаги свели,

треперят и шепнат молитви.


И есенна ми е някак

посоката за нататък...

В косите си обич заплитам...


07.11.2011 г.     Bloom

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веси Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...