bojilova1 (Петя Божилова)
346 3121
Oct 10, 2010, 9:53 PM

В краката ми се гонят влажни кестени 

  Poetry » Phylosophy
938 0 22

В краката ми се гонят влажни кестени

 

В краката ми се гонят влажни кестени,

разпръснати дъждовно по паважа

под пръските  на гуми мокро-есенни

и трескави чадърени виражи.

 

Един от тях целува ми обувката

и с пукот се разтваря- да ме види.

Кракът замръзва, стоплен от милувката.

Чадърът чака, да не ме обиди.

 

И споменът връхлита ме. Със силата

на ураган е ярката картина:

събира кестените мама (милата!)

и лек вари за цялата година...

 

Навеждам се и милвам с пръст издутото,

изцапано носле на моя кестен.

„Защо не си налегна, викам, дупето,

а още следваш своя път нелесен?

 

Не зърна ли отгоре колко бързаме

днес всички? Няма „ох“ да кажеш даже

и гумите, във кърпа ти е вързано,

ще сгазят твойта нежност на паважа!“

 

Но в миг дочувам шепота на семето

и думите му в мокри шепи сбирам:

„...Мъдрецът, знай, не се надбягва с времето,

а търси лек. И щом го види-спира...“

© Петя Божилова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??