В края на лятото далечно
В топлия августовски ден,
когато слънцето се оттегли в покоите си,
роди се любов.
А всичко започна невинно. В
ясния поглед на едно момче
намерих утеха и пристан.
Август беше пленен, но
лятото толкова бързо се изниза.
Ядосана на дългия ден,
търсих го тъжна.
Открих го в бурята, в огъня,
тичах като безумна.
Отново и отново, докато падна в плен.
До днес разкъсва сърцето ми. С
ангелски, бели одежди
лекува душевно рани и болки.
Единствен, безкраен,
човечен -
не казвам, че е безгрешен -
отново ми шие крилете!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
