В края на сезона
Не мога да завърна любовта,
която ти задраска имената,
небрежно ти помаха със ръка...
След нея знам, че се смали земята.
Не мога да ти върна онзи ден
когато бяхте птици. Ситен пясък
ми пълнеше очите. Отреден
за друга беше златния му блясък.
За друга беше хорската мълва,
герданите от синкави корали
... захвърлената рокля на брега,
изгубените в залива сандали.
За нея беше топлият ти дъх
и онзи сън, във който ти се вричах,
а аз останах във глухарчен мъх
и в макови поля. И те обичах...
Затуй ли днес ме дърпа към брега
отново лятото от друго време...
Щом няма нищо там, ще си река,
към дъното морето да ме вземе...
© Миглена Цветкова All rights reserved.
Както винаги. Поздрави!
