В късната есен
Дори и една песъчинка любов
остава във късната есен,
щом вятърът носи в себе си зов,
подел го от лятната песен.
А птиците, свили в дървото гнездо,
на вятъра тихо пригласят.
И тайно се питат: Защо ли? Защо?
Защо есента да огласят?
Защо всичко свършва и всичко тъжи,
щом дойде на лятото края.
Морето се сърди и силно бучи,
и бяга далеч към безкрая.
Рибарят самотен на плажа стои
и мрежите бавно оплита,
в сърцето за топлото лято тъжи,
но късната есен не пита –
пристъпва на пръсти и златна, и зла,
прогонила смях и забава.
Защо есента не е лятно добра?
А хладно към нас приближава…
© Веселка Василева All rights reserved.
