Jan 23, 2010, 3:35 PM

В късната есен 

  Poetry
794 0 9
Дори и една песъчинка любов
остава във късната есен,
щом вятърът носи в себе си зов,
подел го от лятната песен. 
 
А птиците, свили в дървото гнездо,
на вятъра тихо пригласят.
И тайно се питат: Защо ли? Защо?
Защо есента да огласят?
 
Защо всичко свършва и всичко тъжи,
щом дойде на лятото края.
Морето се сърди и силно бучи,
и бяга далеч към безкрая.
 
Рибарят самотен на плажа стои
и мрежите бавно оплита,
в сърцето за топлото лято тъжи,
но късната есен не пита –
 
пристъпва на пръсти и златна, и зла,
прогонила смях и забава.
Защо есента не е лятно добра?
А хладно към нас приближава…
 

© Веселка Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Как иначе бихме усетили красотата на пролетта и топлината на лятото, Есси?
  • Много хубав стих, Веси!
  • Поздрав от морето!Е...малко мразовито сега,но...пак си е море...А стихчето е много хубаво!
  • харесах! много мелодично!
  • Хубаво е, много! Споменът за лятото ще топли, пък скоро то отново ще се върне
  • Адашче,
    благодаря, за тази красива феерия!

    Ангел - Не си давам песъчинката, стиснала съм я в шепички и чакам лятното чудо, да я превърне в морски пясък...
    Усмивки
  • Запази тази песъчинка, Веси!
    И лятото ще я превърне отново в морски пясък!
    Браво за чудесния стих!
  • Поздрави за красивия стих,адашке!!!

    http://www.youtube.com/user/LonelyMoonRise#p/u/31/hpDheEyFBaA
  • Веси,
    благодаря ти!
    Да, и есента е красива, но от всичките сезони най-много обичам лятото...
    И винаги изпитвам тъга по него, до следващото лято

    Роси - Благодаря ти! Усмивки
Random works
: ??:??