В лоното на Юга
Любовта им сърцата заши във едно
и конеца на възел завърза.
А с писеца на чувствата писа писмо
до тъгата, в кръвта им забързана.
Прати вятъра бурен, роден в пустота,
да прекърши той клони ранени.
И поникнаха чудни, магични цветя,
в бели рокли, с дъга оцветени.
Щом събудено беше от тъжния сън,
разцъфтя във усмивка сърцето.
С писъмцето сбогува се бързо навън
и разпръсна лъчи по небето.
Ароматът на тези цветя се разля
и избликна в очите засмени.
Любовта след вълшебството в тях оцеля
като в лоно на южни вселени.
© Цветето Б. All rights reserved.
