В миг предречен
В МИГ ПРЕДРЕЧЕН
Не знам с какво ме тя плени,
не знам кога се в нея влюбих.
За миг осмисли всички дни,
за миг навеки я изгубих.
За мене беше дева свята,
за мене беше смисъл нов
и светъл лъч от небесата,
донесъл ангелска любов.
Но всичко свърши! В миг предречен
се срути светлият ни храм.
Очите ѝ са днес далече
и в друг разпалват бурен плам.
Тя с друг пое по своя път,
остави тука спомен бледен.
В очите две сълзи блестят,
в сърцето вее вихър леден.
© Раммадан Л.К. All rights reserved.
