В Морето влюбени мъже́...

Магия в синьото се крие

и дърпа ни като с въже́...

Морето, корабът и ние –

в Морето влюбени мъже́...

Тук птиците дори не стигат,

тук само вятърът снове́...

И дързост, корабът и ние –

в Морето влюбени мъже́...

Но някъде навярно остров

очаква ни с премигващ фар

и със любов, която просто –

приемаме за божи дар...

Пристанище с  моряшка кръчма

където станали на крак

до изгрев пеем, че измъчва

ни дълго липсата на бряг!...

И над вълните с чакан вятър

щом песента се понесе́

е време за любовен шатър –

в Морето влюбени мъже́...

... В Живот стихийно-ураганен

с вълните сме в Безкрайността,

но вечно с древен зов спонтанен –

мечтаем тъжно за Дома́...

05.12.2020./Едно време в Океаните