Feb 6, 2021, 7:43 AM

В моята буря

  Poetry » Love
430 0 0

Щом стоиш до мен,

дори да  не те виждам

ще усетя присъствието ти.

Защото след време разбираш,

че по пътя някой си е тръгнал

и накрая виждаш ясно своя спътник.

Няма всеки да върви след теб,

няма да те държи здраво,

когато всичко около теб се руши.

Кой може да го предвиди...

да предвиди болката и сълзите,

които ще се проронят?

 

Колко грешки ще направим?

Колко много ще се нараним?

Колко ще спестим и ще дадем?

Но аз не искам да променям нищо.

Това съм аз..това сме ние.

Това е животът-буря и вихрушка,

връхлитаща неканена и

запомнена подобаващо.

Затова те пазя като снимка,

като спомен, като лист хартия

и тайничко се надявам

бурята да ме сполети,

защото така поне 

ще се разбия в теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Astrid R. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...