В мъглата ми
Не виждам…
Има някой наоколо.
Кой,
къде,
защо…
Какво прави…
За мен?
С мен?
Мъгла
и сенки…
Жените –
всички красиви,
мъжете приятно непознати…
Светът е шумен
и невидим –
черен
в моя мрак.
Но вътре,
нейде там,
в новата вселена…
МОЯТА вселена!
Кипи животът ми.
С хора –
които са с мен,
за мен,
при мен…
Небе – запомнено лазурно,
без бури,
без ветрове…
Свят, какъвто аз не знам,
не съм мечтал,
не съм видял.
И вътре други няма.
Проблемите нахлуват
отвън…
Затварям си вратата.
Доволен и спокоен.
Мир и тишина.
Стъпка към безкрая…
В МОЯ свят…
© Георги Коновски All rights reserved.
