Jun 11, 2020, 6:02 PM

В най-празната галерия 

  Poetry » Other
871 2 2
Онази бяла светлина,
която ми изпрати порива
на някаква изневиделица,
пътува към единствената сянка
на всичките ми опити
да ходя по ръба на сътворението,
когато губя глас,
по-ниска от тревата
и имам само думи непознати.
Признавам,че се чувствам шантаво.
Изронената кукла на усмивките
ме гледа съзаклятнически. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Random works
: ??:??