В нашия свят

Живеем сред недоизказани неща

в свят на истините неизречени.

За божество приели сме вещта

и бъдещето се превръща в обречено.

Но ръцете ни са празни в гроба,

към там нищо нас не придружава.

Погълнати от земната утроба,

костите сред червеи остават.

Понякога не трябва ли добро

някому да сторим без отплата?

На всички нас присъщо ли е зло

да сеем безпричинно по земята?