Jan 15, 2020, 11:46 PM

В нашия свят 

  Poetry » Phylosophy
478 0 0

 

Живеем сред недоизказани неща

в свят на истините неизречени.

За божество приели сме вещта

и бъдещето се превръща в обречено.

 

Но ръцете ни са празни в гроба,

към там нищо нас не придружава.

Погълнати от земната утроба,

костите сред червеи остават.

 

Понякога не трябва ли добро

някому да сторим без отплата?

На всички нас присъщо ли е зло

да сеем безпричинно по земята?

 

 

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??