В навечерието на Илинден
Дядо,разкажи ми за онова сушаво време,
когато по Илинден рукваше дъжд...
Нали спомените са в душата ти бреме?
Дядо, защо се разплака на мига изведнъж:
нима Свети Илия тогава дойде от небето
и слезе с колесница на отсрещния хълм?
Не плачи, виж аз не плача!В мене детето
иска да разкаже на внуците си...Удари гръм!
Нали тогава и ти си бил като мене момче?
"Лошото идва,като гнет!Набъбва с вековете,
мили наследнико на вековна кръв!И звънче
събуди тогава мисълта за свобода!И свети
по пътя към който сме тръгнали със кръв!"
Няма го дядо Станьо!Но опазих в душата си
неговата памет за времето,когато като лъв
е воювал за България!"И няма да се плашите!
Свети Илия закриля смелите!"Сезон след това;
и още сезони в години на суша:дочувам словата!
© Стойчо Станев All rights reserved.
