В неделя прИвечер
Така ще си отида -
не смогнал да допия редовете си.
Като последен хрип
на скучния пияница отсреща.
Ръката ти държа
и ловко се потапям във очите ти,
a в друг един живот
е слабо вероятно да те срещна.
Светът е наедрял
и ще роди поредно навечерие.
Не ми се бърза, но...
синът ми чака помощ за домашното.
Целувам те и хуквам
с невероятна скорост по баирите.
Не ме целувай,
че ще стане страшно!
не смогнал да допия редовете си.
Като последен хрип
на скучния пияница отсреща.
Ръката ти държа
и ловко се потапям във очите ти,
a в друг един живот
е слабо вероятно да те срещна.
Светът е наедрял
и ще роди поредно навечерие.
Не ми се бърза, но...
синът ми чака помощ за домашното.
Целувам те и хуквам
с невероятна скорост по баирите.
Не ме целувай,
че ще стане страшно!
© Красимир Йорданов All rights reserved.
