Dec 3, 2010, 12:55 PM

В ничий празен джоб... 

  Poetry
689 0 3

Ти си видял!

Ти си живял!

Ти знаеш твърде много!

Но си запомнил, също си копнял...

Но сам си лъгал - твърде много!

 

Сега си тук! На тази равнина!

Реалността край тебе често те обърква.

Изсмукваш, черпиш от "онези времена".

Но все по-често "нещо не се връзва" .

 

Понякога допускаш, че грешиш!

Но миг по-късно сам се разгневяваш...

Дерзаеш разгневен, гълчиш!

И в мимолетното си верую се заклиняваш.

В единствен спомен, още жив!

 

А именно че ти си, който взе и който даде...!

В живота си - каквото и да стане,

си го изграждал, разрушавал и от нищотото градил -

дори до степен най-налудничаво-ненормална...

И затова, по дяволите, те обикнах...

 

Но ето - пак се връщаш угнетен!

Защото тегне някъде - навярно само в съня ти,

дори не исках, но някой упорито,  вместо мен,

намери се да те подсети.

Дори за миг не се гневя, че аз не съм...

 

А ще признаеш, все по-често,

като че някой в живота ти се меси!

Досажда, дирижира нагло.

И кичи се със твоите доспехи..

Тогава мисълта ти се нагърчва...

 

Бесът, ядът и цялата безправна правота,

набиват острите си клинове в плътта ти.

Без път оставили  обърканата ти душа!!!

Сега  досети ли се вече??!

 

Дори и в пълно самоотрицание!!!

Когато много пъти дава през живота си!!!

И колко пъти беше сам...

Отново, докато дълбаеше небрежно,

за сетен път финален щрих... Уви!

До безсъзание...!

 

А как да сметнеш, че и още толкова,

премного се раздаде в любовта!

Но никога назад не се обърна  и не потърси сметка.

Но може би и за това не страда...

Нима по непознатото се страда?

За теб е невъзможно без да спечелиш, да изгубиш!

 

Нощта е млада, а ти докрай опъна си...

Цигарата ти догоря.

Душата ти догаря из основи!!!

Е, успя ли?!

Запуши ли завинаги устата

на онова, което чуваше в пъти повече,

от нужното за теб... обърна ли му гръб?

 

 

Невярващ, но отново зажаднял!

И хем живял-недоживял!...

И любил-недолюбил...

За брегове спокойни закопнял...

Бордей живот и храм душа -

готов си, знам - напук!!! - Да ги погубиш!!

 

Къде си се изгубил??

Подай, О, Господи!!! - Подай  ръка...

Сърцето ти все още бие...

Понякога, макар и да не вярваш...

Понякога се случва... Любовта!

 

 

© Просто Някой All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Бай Джим, кажи ми честно,на колко твърдо си?
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.156461.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/43a0c68a42ec3d95215dce0db3774a4d.gif" border="0" /></a>
  • На четвъртия куплет забравих за какво иде реч, а на последния направо се озадачих. Какъв , точно, Ви е бил замисъла? Заглавието допълнително ме обърква. Вероятно поезията Ви е твърде модерна за мен, та затова не я разбирам.
Random works
: ??:??