В нощта на прилепите
Ти ли си, Нощ? Разполагай се, влез,
тъмният ъгъл те чака.
Пърхат уплашени мисли в кафез,
светят очите им в мрака.
Прилепи къртят с нокти звезди
и към луната посягат.
Светлото беше отдавна. Преди.
Но ненадейно избяга.
Стъпвам по спомени. В истинска жар.
На нестинарка приличам.
Чувството още е мой господар,
даже на тъмно обичам.
Стой си там в ъгъла, Нощ, и недей
пръсти в живота ми впива.
Чака ме Изгрев! От изток светлей.
Виждаш ли, още съм жива!
© Мария Панайотова All rights reserved.
