В нощта на прилепите
Ти ли си, Нощ? Разполагай се, влез,
тъмният ъгъл те чака.
Пърхат уплашени мисли в кафез,
светят очите им в мрака.
Прилепи къртят с нокти звезди
и към луната посягат.
Светлото беше отдавна. Преди.
Но ненадейно избяга.
Стъпвам по спомени. В истинска жар.
На нестинарка приличам.
Чувството още е мой господар,
даже на тъмно обичам.
Стой си там в ъгъла, Нощ, и недей
пръсти в живота ми впива.
Чака ме Изгрев! От изток светлей.
Виждаш ли, още съм жива!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
