В нощта на приложните изкуства
---
Мокра вечер разля се в паважа.
С есента ветровете се гонеха.
Само времето спря — да разкаже
за отминали залези огнени.
Много жадно, неспирно целуване
ни крадеше от въздуха с наръчи.
Не поиска нощта да кротува
и се сля с цветовете керамични.
С тихо ”искам”, жарта в стъпалата ни
заглуши реотаните в здрача.
Ясно бе — в плътността на телата
само виното беше прозрачно.
Двата резена ябълка райска
бяха тъй траминерно-пияни,
че превръщаха нашите ласки
в аналози на морската пяна.
Зимно-меката вата откъсваше
рой звезди от небето нажалено.
После дълго рисуваше сънища
върху цветния възел на шала ми...
---
© Станислава All rights reserved.
