на перваза опадали листи
и капчици дъжд
по стъклото оставят следи… след
изящния танц
на дъжда
разплакана нежност
незримо пространството пълни
в нюанса на есенно сиво
с червени петна
от сърца
в пролуките тъмни на клоните
стича се облакът
в тъжни реки
безвъзвратно и вяло в сумрака
отнасят и сетния дъх
на деня
и само… капчукът в улуците тих
някак мило
навява тъга… от онази
която превръща пак болката
в нежна
дъждовна сълза…
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
