на перваза опадали листи
и капчици дъжд
по стъклото оставят следи… след
изящния танц
на дъжда
разплакана нежност
незримо пространството пълни
в нюанса на есенно сиво
с червени петна
от сърца
в пролуките тъмни на клоните
стича се облакът
в тъжни реки
безвъзвратно и вяло в сумрака
отнасят и сетния дъх
на деня
и само… капчукът в улуците тих
някак мило
навява тъга… от онази
която превръща пак болката
в нежна
дъждовна сълза…
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
