Jan 4, 2005, 2:54 PM

В обектива на моето съзнание

  Poetry
1.5K 0 5
Отражения, сенки и спомени
се лутат оплетени в паяжина от чувства,
в обектива на моето съзнание.
И в тях търся те
мое знамение,
в тях търся своето отражение -
тънка линия на фона на живота,
скрита в светлосенките
на хиляди ограничения -
блъска освирепяло жадна
в решетките - творение
на мисълта изпита от копнеж...
В огледала от думи -
композиции от слова
търси своето успокоение....

Намира го.... и го презира,
обръща гръб и на това -
за бога...., иска да е жива,
не просто скрита в светлосенките черта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кая All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...