В обятията ми
се рони бавно сутринта,
дъждът приглася на мелодия забравена,
а споменът рисува носталгично
картината на младостта...
Пропукани минути, открили празнотата в моя ден
и листопадни мисли уловили
да се ветреят есенно във мен -
та утрото ми с аромат на пролет
и с минало са овкусили...
***
Аз скрих във своите обятия
китарен звън и звезден прах,
от шепата си спомен с вятъра
изпратих... После полетях...
© Виолета Зашева All rights reserved.