Oct 30, 2007, 10:47 AM

В обятията ми

  Poetry » Other
1.5K 0 9
Със вкус на липса по отминалите сладости
се рони бавно сутринта,
дъждът приглася на мелодия забравена,
а споменът рисува носталгично
картината на младостта...
Пропукани минути, открили празнотата в моя ден
и листопадни мисли уловили
да се ветреят есенно във мен - 
та утрото ми с аромат на пролет
и с минало са овкусили...
***
Аз скрих във своите обятия
китарен звън и звезден прах,
от шепата си спомен с вятъра
изпратих... После полетях...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Зашева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...