Цигара,
втора,
трета!
С поглед вторачен
във вратата отсреща...
Чакам!
Тебе!
Сега
и всеки следващ миг.
Кафето изстина
до топлата кола.
А тебе те няма!
Сега,
и после
- докога?
Ще чакам
- още много време,
цяла вечност,
може би!
Или поне,
докато
съм още жив!
С поглед вторачен
във вратата отсреща,
тебе очаквам!
Ела!
07.11.1995г.
© Александър Колев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
