Тясно е отново у дома,
а сърцето пърха нашироко.
Край на самотата и студа.
И стрелките гонят се с посока.
Празник е. Елховата гора
подари ни кичеста елица.
Грейналите детски личица
на върха свалиха й звездица
истинска от ясното небе -
на добрия старец да покаже
пътя, та награда да даде
на послушни за минута даже.
Хванати щастливо за ръце
в разноцветна плетеница гъста,
чудотворно да ни изведе
в светлината, с любовта и кръста.
© Светличка All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
