Тясно е отново у дома,
а сърцето пърха нашироко.
Край на самотата и студа.
И стрелките гонят се с посока.
Празник е. Елховата гора
подари ни кичеста елица.
Грейналите детски личица
на върха свалиха й звездица
истинска от ясното небе -
на добрия старец да покаже
пътя, та награда да даде
на послушни за минута даже.
Хванати щастливо за ръце
в разноцветна плетеница гъста,
чудотворно да ни изведе
в светлината, с любовта и кръста.
© Светличка All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
