Sep 21, 2006, 12:25 AM

В очакване

  Poetry
820 0 10

След последния откъснат цвят на лятото,
след шумната тълпа по плажната алея,
сподиряме със поглед тъжен полета на ятото,
помахали за сбогом.Отново ще се слеем

с разкъсващия шум на булевардите,
със сивото, окаляно лице на есента.
С копнеж ще чакваме и изгрева на слънцето,
забулено в мъгливата дъждовна пелена.

А утрините нови в очакване поели са
забързания ход на всичките човешки същества...
Те привечер умората ще смъкнат от плещите си,
децата си със нежност в кухнята ще приютят.

Начална точка есента е в многоточие...
До лятото остават дълги, тъжни часове.
Прегърнали уютно свойто топло денонощие
и лято, и любов очакваме с отворено сърце. 
                               


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...