Sep 21, 2006, 12:25 AM

В очакване

  Poetry
824 0 10

След последния откъснат цвят на лятото,
след шумната тълпа по плажната алея,
сподиряме със поглед тъжен полета на ятото,
помахали за сбогом.Отново ще се слеем

с разкъсващия шум на булевардите,
със сивото, окаляно лице на есента.
С копнеж ще чакваме и изгрева на слънцето,
забулено в мъгливата дъждовна пелена.

А утрините нови в очакване поели са
забързания ход на всичките човешки същества...
Те привечер умората ще смъкнат от плещите си,
децата си със нежност в кухнята ще приютят.

Начална точка есента е в многоточие...
До лятото остават дълги, тъжни часове.
Прегърнали уютно свойто топло денонощие
и лято, и любов очакваме с отворено сърце. 
                               


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...