Такава нощ - опушена. Мъглива.
От тези, във които не вали.
И слънцето, когато се е скрило,
дъждът прибрал е в моите очи...
И после eсента си ляга с мене.
Луната шари зад оголените клони,
като огънче на ум в студено време,
което топли някак си по спомен.
Притихвам. Във очакване. На теб.
И будно ще се лъжа в часовете.
Стрелките, кой ще може да ги спре,
да върнат мигове, че пак да те усетя. ...