В очакване умирам

И когато уморен от дълъг бяг,

потърсиш място за почивка кратка,

знай, че ще те чакам аз на моя праг,

жадна за любов и болка сладка.

Опряна на вратата ще те чакам,

ще броя часовете до срещата с теб

и въпреки че зная, че ще страдам,

ще се моля да държа поне за миг сърцето ти от лед.

С него ти ще угасиш пожара,

който в мен гори от време.

Ще събудиш дълбока болка стара,

която смъртоносно в мене дреме.

Когато минеш, ще погледнеш

и ще видиш как безмълвно в очакване стоя.

Виновно поглед в мен ще впериш,

виновен за хиляди неща.

Ще видиш мъката в очите,

които сляпо ще те гледат,

ослепени от жестокостта на дните,

в които мечтите още тлеят.

Но ще ме подминеш, скитнико нещастен.

Както винаги ще ми обърнеш гръб.

Но не ще изтръгнеш порива ми страстен,

сълзите все така след тебе ще текат.

Облаците бури носят,

но не дъжд, а огън сипе се от тях.

Невиждащи, очите обич просят

и напълват се от вятъра със прах.

И вик отеква във безкрая,

очите пълнят се със прах.

Искам пак да мога да мечтая,

иска ми се мъртва да не бях.

А погледите вперени са в мен.

Събрали са се хора пред моя праг,

за да видят онзи ужасяващ ден,

когато аз в очакване умирам пак и пак...

... чакайки да спреш своя безспирен бяг...

... всеки ден умирам, как да те дочакам... как?