В очите ми
Усещах, че назад ще се завърна.
И всеки миг ще изживея пак.
Че всеки път, когато си прегръщала,
ще заключа в своята сълза.
Дълги дни без мъка преживявах.
Плачът умря на моята врата.
Страхът не ме уби, но ме раняваше,
от страх не бях се свършил, но тъжах.
А прозорецът ми счупи се на четири.
С цвят на пролет, лято, есен и на зима.
Но очите ми отново не потекоха,
защото теб във тях те имаше.
И всеки миг ще изживея пак.
Че всеки път, когато си прегръщала,
ще заключа в своята сълза.
Дълги дни без мъка преживявах.
Плачът умря на моята врата.
Страхът не ме уби, но ме раняваше,
от страх не бях се свършил, но тъжах.
А прозорецът ми счупи се на четири.
С цвят на пролет, лято, есен и на зима.
Но очите ми отново не потекоха,
защото теб във тях те имаше.
© Валери Шуманов All rights reserved.
Поздрав!
