В очите ми когато замъглиш...
В очите ми когато замъглиш,
със дългото очакване да дойдеш,
във клепките ми тихо ще заспиш,
в поредния ми сън за да пребъдеш.
По дланите ми с кротнали желания,
когато непритихнал не стануваш.
По пръстите ми давят се мечтания,
да искам да ме имаш и жадуваш...
По устните когато загорчиш,
със тръпнещия вкус да те целуна,
а ти обърнал гръб... мълчиш,
и аз оставам малка и незрима.
Тогава се изплаква в мен дъжда
по улеите, скрити във сърцето,
ала във шепите ми скритита сълза
разсъмва пак с надежда утрото.
Защото радостна е светлината,
щом звънне със зората във тревите,
когато се е изплакал в мен дъждът,
забравям болката и горчивините.
със дългото очакване да дойдеш,
във клепките ми тихо ще заспиш,
в поредния ми сън за да пребъдеш.
По дланите ми с кротнали желания,
когато непритихнал не стануваш.
По пръстите ми давят се мечтания,
да искам да ме имаш и жадуваш...
По устните когато загорчиш,
със тръпнещия вкус да те целуна,
а ти обърнал гръб... мълчиш,
и аз оставам малка и незрима.
Тогава се изплаква в мен дъжда
по улеите, скрити във сърцето,
ала във шепите ми скритита сълза
разсъмва пак с надежда утрото.
Защото радостна е светлината,
щом звънне със зората във тревите,
когато се е изплакал в мен дъждът,
забравям болката и горчивините.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
