Все тъй се реди открай време светът:
на гняв и любов, по форма и цвят.
Вървиш ли, вървиш, а все кръстопът.
И повече няма. То колко е свят?
Такъв си е той. С размер на кашон.
В ъглите му прашни се блъска море.
Пътувам, пътувам. С крилете на кон.
Как, кажи ми, се докосва небе?
А светът си търчи, съвсем полудял.
И трие със длани от челото пот.
Ту болен, ту здрав. Нащърбен и цял.
Но със смъртни очи... Нали е живот!
© Юлия All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
