В окото на залеза
Друго не искам - само целувка в окото на залеза,
и звезди лудокрили в косите ти аз да роя.
Да вървим на кокили от щастие, а вечерната салса
да върти небесата в очите на жадна луна...
И вълни да обличат телата ни в люспи солени,
и откършен от времето бряг да крещи като луд -
раковина от жадни ръце да шепти вдъхновено
слепи истини, дето лекуват две рани от студ...
Само тръпнещи устни да хапят съня нереален,
диви лебеди шии да вият в любовен триптих,
всеки миг да настръхва от сладост погален
и нощта да открие римуван на пясъка стих!
© Михаил Цветански All rights reserved.
