В памет на мама
Като залък голям, като буца,
като спомен далечен, но жив,
от гърдите ми болка закуца,
заваляха... горчиви сълзи.
Позабравени истини тичат,
все към детството бягат назад,
думи клетвени страстно изричат,
във писмата до стар адресат.
Там са всичките, мама и татко,
брат, сестричка и цяла рода,
изживявам мига... не за кратко
и щастлива е мойта душа.
Ще я пазя до края на дните,
ще я сричам от детството аз.
Обичта ни, вода недопита,
пак е жива, а аз - водопад.
Ще я плискам, ще мия тъгата,
насъбрана в години назад.
Ще събирам накупом сърцата
съхранили за Теб любовта.
© Таня Мезева All rights reserved.
