Татко, отвори очи!
Татко, погледни ни!
Последно сбогом ни кажи
и тогава отиди си!
Ние сме тук.
Теб те няма да ни приютиш,
с ръка да махнеш и да кажеш
"на добър път".
Много ни боли и страшно липсваш
ни на всички!
Празно мястото стои,
не ще се върнеш вече!
В сърцата ни си вечен,
животът си на теб дължим!
Напред ще продължим сами.
Поклон пред светлата ти памет!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
