В перспектива
На триста километра от морето
цунами ме застигна и удари.
И закуцука времето към мене
по-бързо от светлинни хали...
Доброто винаги е тъй наивно,
а злото е в лукавото око и чака
поредната трапеза да намери
и пепелища за развихрения вятър.
Салкъмите на двора прецъфтяха
и нежността внезапно си отиде.
Мечтите ми за стряха опустяха
и дерайлираха от орбити очите.
Изхвърлих детството от коловоза
на утрото, което не достигнах.
Безсмъртното е плочата на гроба,
където тленното безкрай преспива.
© Младен Мисана All rights reserved.
