В пиянство от любов не се умира

Виновна ли съм аз, че се опивам
от твоята любов като от вино,
което е душата ми вгорчило -
в принудата до смърт да те укрива?

Че олюлявам скритите си мисли,
като пияници по пътища среднощни
и че вкусът на забранените ти устни
ме карат да отпивам още, още..?

Виновна ли е любовта че ни намира
напук на разстояния и сметки,
че ангела и дявола приспива
щом слаби са – досущ като човеци?

Виновно е сърцето, че налива
любов със съдържание на вино.
Но пий от нея, пий неудържимо -
в пиянство от любов не се умира.