В плен на нежността
В плен на нежността
Навярно твърде дълго вятър ме брули...
Беше ми трудно. С две уморени ръце,
скришом триех по премръзнали скули
сълзите, браздили моето мрачно лице.
Билет от Съдбата? Към нея нямам въпроси...
правилата са прости - по неизживяния път
радост или мъка денят ти да носи,
върви... не оставяй съмнения да те сломят.
Загрубяха ръцете, загрубяха и моите думи,
неравноделен е тактът на самотно сърце,
тогава до недокоснати от никого струни
допряха се две ласкави женски ръце.
Покорявайки бури, накрая и аз бях покорèн...
обичта премина като стихийна метежност,
изгря хоризонт на свят, от любов омирен,
във който и днес пленен съм със нежност.
© Запрян Колев All rights reserved.
