В погледа плах на сърне
Летен изгрев в косите ѝ грейнал е нежно закичен,
пъстра рокля, мъниста, в очите ѝ дързост и грях.
През света ви върви босоногото, лудо момиче.
Тя ми даде криле и над болка, и студ полетях.
Не поиска тя нищо. Куп книги и песните взе си.
Сянка котешка скри до сърцето и тръгна със стил.
И презряла преструвки, закони, и димни завеси,
лудо влюби се в своя добър дъгоцветен април.
И върви през света, отразените облаци гали,
и се смее, и рони от клоните капки, и цвят.
Има само душа и прокъсани, прашни сандали,
но под стъпките нейни и камъни даже цъфтят...
Всяка нощ ми донася отнейде жасмин. Откъде ли?
да разцъфне от обич и нежност стихът ми поне...
Тя е аз, аз съм тя... И светът ни не знае предели,
а побира се целият в погледа плах на сърне...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
