Идва Нощта, аз през сълзи тихо я посрещам.
Усмихва ми се тя: Защо плачеш? - пита зловещо.
Не плача... това са просто сълзи - отговарям й аз.
Плачеш и те боли... - прошепва ми загадъчно тя.
Откъде знаеш ти какво му е на моето сърце?
Тя ми отговоря: Виждам как се гушиш в мен като дете.
Настъпи кратко и болезнено мълчание...
Тя каза ми нещо, привидно като послание.
Не чух какво, замислена пред нея аз стоях.
Ръцете й студени бяха, да избягам пожелах.
Студена си... - подсетих я аз - махни се от мен.
Страх ме е от теб, искам отново да е ден... ...