В приказки ще те къпя
В приказки ще те къпя
Дарил те е Господ с мен да вървиш.
Ще нацелувам пътя ни по твоята кожа.
Разтапяща Нежност, ще те сложа да спиш.
Ще те сложа да спиш... Ще те сложа...
До пояс се спуска водопад от коси.
С гърдите си пълниш ръцете.
Зърната ти носят следи от зъби.
Усмихната в тъмното светиш.
Защо ги целуваш тези груби ръце?!
В бодливата буза са устните скъпи...
Усещаш ли побелялото мое сърце
как в приказки ще те къпе...
Западаха пухчета от бяла топола.
Толкова Нежност и Жажда... Жена!
А пък Луната те гледаше гола...
- Ха, обърни се, Луна!!!
Спи, любима, и сънувай цветния си полет!
Момини сълзи щом има, значи пак е Пролет...
Ще въздъхне в мен печално, но ще бъде свято,
с тих дъждец, с сълзи кристални споменът за лято...
© Красимир Дяков All rights reserved.
