Oct 21, 2010, 8:40 PM

В пулсациите

  Poetry » Love
1.1K 0 8

В ПУЛСАЦИИТЕ

 

Обикнах първо твоята душа.
Потегли ме светилничето в нея.
Да, хубав си. Привличаш. Мъж със чар.
Разбрах по-късно другата магия.
У мен полегна твойта светлинка.
И истината: нея още следвам.
Чаровен си – безспорно е така,
но не това е важното за мене.
Помислиш ли за Сбогом, ще го знам,
преди дори и звук да си изрекъл.
Защото те усещам и съм там...
Защото си из мен - във всяка клетка.
Угасне ли... ще стихне онзи химн.
Ще тръгна. И ще бъда надалече.
Животът ни наистина е сън.
А твоето Обичам те - е вечност.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Билярска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стефи, благодаря ти!!! Неописуемо е това, което изпитвам... Пожелавам ти го! Много се радвам, че си тук, скъпа Стефи!
    ---
    Здравей, Роси! Благодаря ти, мила! Поздравите ми прелитат Океана към теб!!!
  • Поздравления за хубавото стихотворение!
  • Защото си из мен - във всяка клетка. Това,ако не е обич!!!И любов!!! Люс!!! Светло и вълшебно...и влюбено ми стана!!!
  • Благодаря ти, Илко! Радвам се, че хареса!
    ---
    Петя, благодаря ти, чудесна! Поздрави!
    ---
    Благодаря ти, мила Ивон! Хубав нов ден!
    ---
    Маринче, благодаря ти за възторга! Прегръщам те, обична моя!
    ---
    Скъпа Доче, благодарна съм ти от сърце за внимателния прочит! Изпращам ти своите поздрави, мила!
    ---
    Ах, че чисти и весели дъждовни капчици ми носиш, Ники! Благодаря на нежното момиче!
    ---
    Руми, благодаря ти за внимателния прочит, скъпа! И за това, че си тук!
    Успешен ден!
  • "Помислиш ли за Сбогом, ще го знам,
    преди дори и звук да си изрекъл.
    Защото те усещам и съм там... "

    Аплодисменти!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...